от Спирос Коколис, Заместник финансов директор & Стратегически доставки на цветни метали и енергия във VIOHALCO.
Общото убеждение сред инвеститорите е, че всички компании, занимаващи се с цветни метали, печелят много, когато цените им скачат. Това обаче рядко е така.
За да се оценят последиците от повишаването на цените на алуминия или медта, трябва да се вземат предвид два фактора:
- Позицията на компанията във веригата на стойността на тези метали
- Подходът на компанията към управлението на риска.
По отношение на първия фактор е важно да се разграничат три големи групи. Първата група включва миньори или „първични производители“, чиято рентабилност е пряко свързана с цените на металите – колкото по-високи са те, толкова по-добре.
Третата група включва крайните потребители, които влагат метални полупродукти в свои собствени, по-сложни продукти. Например, медни тръби в хладилник или термопомпа. За тези производители металът е разход. Често те не могат да прехвърлят повишените цени върху собствените си продукти, което води до неудобство, когато цените на металите се повишават, и до облекчение, когато те спадат. Между тези групи се намират производителите на полуготови продукти. Тези дружества закупуват първични суровини от първата група или скрап от рециклиращи предприятия и продават продуктите си на третата група. На повечето пазари на цветни метали съществуват прозрачни механизми за прехвърляне, които позволяват повишаването на цените на металите (и разходите) да се прехвърлят директно върху клиентите.
В повечето случаи времето между покупката и продажбата също се покрива от хеджирането. Това гарантира, че производителят няма да претърпи неблагоприятни последици, ако търсенето намалее поради нови, по-високи цени или ако запасите временно се увеличат. В крайна сметка механизмите за прехвърляне и хеджирането гарантират, че няма да има печалби или загуби от колебанията в цените на металите.
Повечето производители избягват риска, като не се запасяват, когато „цените са ниски“, за да продават с печалба, когато „цените са високи“. Движенията на пазара са непредсказуеми, а рискът е твърде голям. Производството и продажбите не могат да бъдат спрени, ако залогът е направен неправилно.
Производителите, които избягват риска и имат дългогодишен опит като ElvalHalcor са до голяма степен безразлични към колебанията в цените на металите по отношение на действителната си рентабилност, въпреки че отчетената рентабилност може да бъде засегната.
Наблягаме на това от 2017 г. до 2022 г., когато коригираните данни бяха по-ниски от отчетените. Не само през 2023 г., когато спадът в цените на металите удари отчетените от нас данни.
Ще продължим да прилагаме тази практика сега, а и в бъдеще, дори когато отчетените данни надвишават коригираните, както предполагат настоящите условия.
В един от следващите броеве ще обясним как работи този механизъм и какви са действителните му ефекти, ако има такива, върху нашата рентабилност.
Очаквайте скоро…
(1) Цветните метали са тези, които изключват желязото и неговите сплави. Те се категоризират като основни (напр. мед, алуминий, цинк, олово, калай), вторични (напр. магнезий, титан) и благородни метали (напр. злато, сребро).
(2) Терминът „счетоводство“ може да се прилага и за описание на практиките за финансово отчитане.
Тази статия е написана за и публикувана в IR Newsletter, юни 2024 г., в рубриката Real Focus.
